От дъщеря ти ,мила мамо!

Може ли, Мамо?

Може ли мила мамо , да ми кажеш ,че ме Обичаш? Можеш ли да бъдеш мила с мен?

Можеш ли да ми кажеш ,че ще бъдеш до мен и каквото и да случи ще ми помогнеш , ще ми купиш лекарства , ще ми дадеш пари за хляб , ще ми кажеш ,че съм добра майка?

Ще помислиш първо за мен а после за себе си? Ще ме питаш от какво имам АЗ нужда ,какво на мен ми харесва?

НЕ , ти ми каза да се оправям сама!

Каза ми да се оправям сама ,когато бях на 13 може би. Сама да си купя зимни обувки, сама да си купя зимно яке, сама да си сготвя, сама да се погрижа за брат си и сестра си и сама да търпя тежкия характер на баща си.

Докато станах на 35години изминах дълъг и самотен път, по някое време почнах да ти се обаждам и ти ме изслушваше от далеч ,но когато те помолих за помощ каза ,че не можеш да ми помогнеш. Не ми казвай , че не си могла или не си имала пари!

Намериха се добри хора ,които ми дадоха пари на заем . Ти, защо мила мамо не взе пари на заем за да ми помогнеш? И досега твоята майка ти дава пари и досега мисли колко ти е трудно на теб и какво ще ти остави в наследство. Ти знаеше ли ,че гладувах? Знаеш ли ,че не можах да стана от леглото ,защото имах анемия и се нуждаех от кръвопреливане?

НЕ , дори не ми каза – “Съжалявам” , “Извинявай мило мое дете!” “Извинявай ,че не ти помогнах!” Ти знаеш ли тези думи? Кога последно си ги използвала?

Сега съм на 35 и ти дойде да ме “помогнеш” .

Щеше ли да ми “помагаш” ако не взимаш 350лв майчинство? Може ли , мила мамо , да не ми се сърдиш ,че съм си записала детето на ясла ,защото цитирам “Ще ми спрете дохода?” Ти щеше ли да ми гледаш детето без “доход”? От думите ти ,мила мамо, аз разбрах ,че “дохода” ти е важен, а НЕ да ми помогнеш.

Може ли ,мила мамо, да ми кажеш ,че съм добра майка.?

Аз до сега ,никога не съм ти казала ,че си “Лоша майка”. НО, искам да ти кажа ,че не ми харесва как се държиш с мен.

Аз съм те поканила в къщи , мила мамо. В моята къща, която си купих сама. Не искам в моя дом да чувам от моята майка, че не съм добра с детето си! Правя ,най доброто на което съм способна ,защото се научих САМА.

НЕ, ти не си отгледала 3 деца,мен ме отгледа баба ми и ме издържа баба ми. Брат ми и сестра ми, не знам как оцеляха ,но знам ,че не им беше лесно. И днес не им е лесно.

На теб ,който ти дава пари ,мила мамо, майка ти? Е моята не ми дава ей така ,защото има. Не ми даде и ,когато имах нужда. Аз няма да ти поискам пари , отказа ти ще ме заболи.. Отказвала си на брат ми това ми е достатъчно. Аз му дадох пари за колата, аз купих дрехи за бала на сестра ми а чужди добри хора и купиха рокля. Ти пак ли нямаше пари за децата си мамо?

Не, мила мамо, не всичко което е мое е твое. Защото аз моето съм си го купила сама. Ти ме пита ,за дохода си ? Не ме пита дали аз съм добре с дохода си.

Може ли да помогнеш с купуването на количка или креватче, шезлонг или проходилка? А тротинетка , колело или голям конструктор за втория му рожден ден.НЕ, защото другите баби го правят.

Може ли да си вземеш болничен да гледаш внука си? НЕ, а другите баби го правят.

Ще отидеш ли сутрин рано за лекарства за внука си? НЕ! Ама сега си пиеш кафето ,ама трябва да се обличаш, ами то докато се нагласиш. Какви са тия лекарства, ама толкова ли е спешно? НЕ ,а аз ще си спестя молбите вече.

Ще се съобразиш ли с желанието ми детето да се храни с храна от в къщи? НЕ, а в шкафа ми винаги има макарони, винаги има ориз, зеленчуци в камерата. Яйца. Това не е храна ,така ли? НЕ, ти няма кога да сготвиш.

Ще се съобразиш ли с искането ми детето да не ходи на батута ,където си жули лактите ,които тъкмо са заздравели? НЕ!

Ще спреш ли да му купуваш пакет желирани бон бони и да го оставяш да изяде целия?НЕ!

Ще спреш ли да ме обиждаш? Да говориш грубо с мен? Да, груба си! ДА обиждаш ме, а не ми говориш “истината” ,както ти го наричаш.

Няма да те помоля за помощ вече, защото когато ти “помагаш” е само когато ти е удобно и след това е дълго напомняно. Твоята “помощ“ така се разтяга във времето, че няколко вечери стават “До вчера ви готвих, как смеете! “.

Да говоря с теб ли? Да го обсъдим ли? Няма начин да стане , мила мамо. Защото чух прекалено много грозни думи от теб , за малкото неща за които съм настоявала.

Знам колко пари имаш в банката не от баба, а от живота ти при нас ,мила мамо.

Аз знам много добре какви пари харчиш ,защото много рядко излизаш и още по рядко оставаш нещо в хладилника. В хладилника, мамо ,слагаше остатъци от кухнята в детската.

Ти нямаш приятели и не ходиш по заведения и както споменах не слагаш много често нещо в хладилника. Докато беше на “доход” от майчинство се хранеше винаги с нас , а пълнеше ли хладилника с нас? НЕ! Прибираше си дохода за лични нужди.

НЕ, не си ме хранила мамо. Сготвила си няколко вечери ,защото ти се е преяло нещо конкретно. Не те интересуваше какво ние обичаме, какво има в хладилника ни.

Аз по добре от теб мога да се справя с готвенето,  мамо, защото готвех на брат си и сестра си и на гневния ни баща. Аз готвех с празен хладилник, но пълна маза и фризер. Купувах кашкавал и сирене с джобните си ,които баба ми даваше.

Аз знам цената на живота , мила майко! Искам да имам спокоен дом и щастливо семейство! Ти не ми помагаш в това! Не искам да ме обижда човек с който живея, не искам да споря за това кой да купи млякото ,тоалетната хартия и да почисти пода или плота.

Искам да чувам добри думи от родителите си ,искам те да ми казват ,че уважават моите решения. Все пак съм се справила без тях ,нали?

Рецепта за лютеница днес на 35 години.

Вече нито семейството ни е толкова задружно нито градината толкова голяма.

Аз подхождам към готвенето с вдъхновение от продуктите ,които са ми пред погледа. Така беше и с този по скоро опит за лютеница. Първо реших ,че ще правя чушки с доматен сос и изпекох 10-тина чушки във фурната. Никак не бяха ароматни ,като тези от детството ми ,но можеха да се обелят ,което беше целта. През това време мъжа ми се вайкаше ,че касетката домати ще отиде зян преди да успеем да ги изядем.

Увлечена от неговото мрънкане и белейки доматите за соса ,сложих най-голямата тенджера на котлона и реших да я напълня поне до половината – около 3-4 литра. Погледнах и в хладилника и там имаше около половин кило моркови. Морковите ги сварих за около 20 мин нарязани на едри парчета. Липсваха ми само няколко патладжана. Вие задължително се снабдете с поне 2 прилични патладжана, ако са по малко може и 3 и ги изпечете добре.

Всичко готово беше пюрирано на части с обикновен пасатор. Възможно е морковите малко да го оцветят в оранжево ,ако не е метален. След ,като доматения сос беше се смалил с поне 1/3 от обема си подправен с малко сол, добавих и всичко останало. Трябваше да включа и съпруга ми да помага с бъркането. Беше много щастлив и ми донесе и буркани от мазето.

След около 5 мин ви съветвам да опитате на вкус. Нуждае се от 2- 3 лъжици захар и между 60- 100мл. слънчогледово олио. Захарта се слага след всички зеленчуци ,защото моркова и чушките имат собствена сладост. Също така ако я сложите по рано може да почне да загаря на дъното на тавата и ще трябва да бъркате доста.

Пригответе си поне 5 буркана от някой купешки сос за спагети например. Те са между 350 – 400 мл. Може да направите ,като мен – да налеете горещата лютеница в бурканите и да ги затворите и обърнете.

Смятам да ги консумирам в следващия месец и ги прибрах в хладилника. Ако искате да са по трайни мисля, че трябва да сварите готовите буркани за около 10 мин. Нямам точен спомен как завършваше пълненето на лютеницата в девството ми. След ,като си бяхме похапнали филийките с божествената готова лютеница май си полягвахме по колите и чакахме прибирането в къщи.

Рецепта за лютеница

Как правихме лютеницата преди вече 20 години и как я направих днес.

Ще започна с лютеницата ,когато бях на 15 години и правенето и с шеф готвача на семейството – Баба.

Всички налични зеленчуци се събираха от двора, а от семейството всички снахи ,зетьове ,внуци. Бяхме 4 деца ,тичахме , криехме се един от друг и успявахме да се скараме за колелата , въпреки че бяха 2 бр. точно колкото желаещите да ги карат. Никой не ни караше да правим нищо , по собствено желание помагахме със събирането на картофите например или хапвахме краставичката, която ни се е изпречкала пред погледа.

Всички лехи бяха пълни с цветове ,седмици преди това се мислеше за това колко домати, чушки, патладжани и моркови ще разполагаме. Плодовете се беряха внимателно и не ни даваха да късаме сами нищо. Само дядо и баба знаеха кои чушки са за семе и на кои им е дошъл реда да скочат в щайгата.

Най ценното качество на селския живот тогава – споделянето. Не споделянето на снимки от Гърция и от кръчма в Родопите ,което ще познават нашите деца. Споделянето на кой каквото има ,всеки питаше комшията дали ще му стигнат доматите ,предлагаше от своите зеленчуци . Така беше и при правенето на компоти – всеки споделяше с друг своята реколта.

Пропорциите и необходимите продукти – само Баба ги знаеше. Само тя правеше преценка, тази година колко буркана ще „сложим“ и освен лютеница какво друго ще сътвори скромната ни консервена фабрика. Дядо събираше на едно място всичко вече обрано – богатство от червени пиперки, домати , син патладжан и даваше отчет на Баба какво още има по лехите. Баба след кратък размисъл и може би сметки наум ,казваше дали ще стигне или се нуждаем от още зарзават(знаете ли тази дума?). Ако комшиите имаха какво да споделят от нужното взимахме от тях, а ако годината беше трудна за селото и не достигаха домати например татко беше пращан на пазара. И след ,като вече имахме всичко нужно почвахме.

Етап 1 : Доматен сос . Червено ,кадифено и леко кисело. Един от любимите ми цветове. Рано сутрин мелачките за домати бяха здраво инсталирани на масата под навеса. Важно е да имате навес ,защото по това време на годината не е изключено да вали цял ден. А тези неща никога не се случваха вътре в къщата. Всичко се случваше в двора, задължително до чешма. Масата беше добре нивелирана ,за да не са наклонени тавите за събиране на сока. Това е много важно. Колкото повече мелачки има инсталирани толкова по бързо ще стане готова основата на лютеницата. Тук пак споделяхме с комшиите, мелачки, чушкопеци и всякакви други ценни приспособления. Тъй ,като тези специални мелачки бяха относително безопасни за техни оператори бяха назначени децата. Дори се карахме ,кой да върти и често се чуваше „Дай на мен! „. Нали знаете ,ако ви разрешат тази важна работа значи сте „голям“ ,а всяко дете иска да е „голямо“. И така след ,като доматите бяха превърнати в гладък сок без семки и люспи ,това беше първото което се слагаше в голямата тава(ако може така да се нарече големия казан). В началото нямаше нужда от непрестанно бъркане така че помощниците бяха свободни за друга дейност.

Етап 2: Печени чушки/пиперки и патладжани. Обожавах да пека пиперки. Миризмата ме опиваше а сърцето ми беше сгрято. Може би от котешката ми природа ,но обичах как огъня сгрява бузите ми докато съм наведена и ловко обръщам пиперка след пиперка. Пекла съм и пиперки на няколко чушкопека едновременно ,беше като жонглиране и много се забавлявах. Когато пораснах достатъчно аз се справях сама със всичките сладки пиперки. Досадната част беше беленето на всичките тия пиперки и патладжани. Трябваше да са чисти от семки и люспи. Всички се включваха в тази задача. Някъде между другото в нашата рецепта се появяваха и няколко сварени моркова. Придаваха плътности и сладост и със сигурност бяха много полезни за децата.

Етап 3: Магията на варенето. Тази магия я владееше само баба. Тя знаеше колко сол, захар и олио трябва да се сложи. Тя знаеше колко трябва да е силен огъня и ръководеше бъркането. Не усещах кога е станало тъмно и умората ме е нападнала. Светлината на огъня ни привличаше и хипнотизираше. Миризмата почваше да омайва всички и пръсналите се деца се събираха с филийка около казана. На най-големите беше оказвана и честта да побъркат малко ,когато огънят беше вече слаб.

Ах колко сладко и ароматно беше , неустоимо. Помня добре ароматите – плътни ,натурални ,сякаш пиперки и домати се носеха във въздуха и гъделичкаха носа ти.

За лютеницата днес в следващата публикация.

 

 

Неделя сутрин

in_fairy

Ще си помечтая малко. Слушайки една стара песен на Д2. А може и да сънувам гората.

Сутринта ми почна скандално рано. Едно малко човече скочи върху мен. Обичам го ,но това си беше огромно престъпление спрямо моя организъм. През нощта поне два пъти бях нападната по същият начин.

Неделя сутрин 06:00 – кошмар. След безуспешните опити да постигна мир за още поне 1 час се предадох. Отидох в кухнята да се успокоя с месеното на хлебчета, бях последвана, дърпана за крачола и за каквото ме докопаха. Използва дори стол за да скочи от подходящата височина върху мен. Бях спасена от баба му. Въпреки досадното съжителство с бабата, понякога се откриват и ползи от това.

До към 10:00 на вън беше толкова тъмно, че сърцето ми продължаваше да плаче за леглото. Точно когато слънцето проби малко облаците бях спасена и оставен с музиката и лаптопа. Таз затова си изливам душата тук.

Липсва ми гората. Тихата самотна гора. Като дете често беряхме гъби сърнели със семейството ми. За поне 2- 3 часа обиколки не срещахме никаква следа от човешко присъствие въпреки ,че бяхме не далеч от родното село на дядо ми. Намерих си истински еленски рога ,гущери скачаха в краката ни. Чувахме грухтенето на глиган.

Сега опитите ми с разходки на Витоша ,Рилските езера ,Боровец не са толкова зареждащи за мен. На всякъде се срещат досадно много хора, боклуци и всякакви следи от човешко присъствие. Опитах се един път и да се разходя в онази гора , в която като дете беряхме гъби. Дори взех 6- месечното бебе с нас и се върнах на бегом обратно в селото. Гората беше превзета от досадни малки мухи. Много мухи и на всякъде ,ние постоянно трябваше да махаме с ръце пред главата си а аз и пред бебето, защото не можеше да се защитава само.

След ,като така упорито мечтая съм сигурна, че в близките години отново ще открия спокойствието на природата и ще намеря нашето семейно местенце където ще и се радваме.

Сутринта беше студена и дъждовна. Задръстване още в 07:15.

Но след, като си хванах такси и пристигнах преди всички в офиса това нямаше никакво значение. Обичам тишината на празният офис. Колегите пристигаха един по един със закъснение. Беше гадна сутрин на вън. Прекарах целият ден засмукана от терминологиите на Excel/Power view и други подобни професионални работи. Беше полезно ,но към 16:00 се отказах ,бях решила че съм се справила много добре със задачите и няма нужда да правя последната. Разхвърлих два три ексел-а по мейла.

Забравих да спомена –  цял ден работих с лявата ръка с настолният компютър с задачите от обучението, а с дясната с лаптопа и служебните задачи. Не знаех за този свой талант! Установих ,че когато си притиснат и от теб се иска да се справяш с повече неща едновременно, точно тогава можеш да развиеш мозъка си малко повече. Т.е. ако живеете в спокойна и безгрижна среда ще затъпеете. Не мислите ли?

Та за кактусите. Мисля си от два дни за отглеждането на кактуси от малки семенца. Оказа се ,че за да се случи това ти трябва необичайната смес от обикновен стиропор и дървени въглища. Или измит речен пясък ,но това е твърде прозаично. Друго си да забъркаш подобна магическа смес да хвърлиш две три заклинания и да изникне кактус. Ако се получи ще ви се похваля. Даже може и снимки да направя.

Семената поръчах от китайски сайт а ценните съвети намерих в български блог за цветарство. Мъжа ми се е заел да търси така ценните компоненти – стиропор + дървени въглища.

 

 

Цветя

100_3158100_3159

Цветята са прекрасни! Не мислите ли?

Те са дар от природата.Уникални природни творения. Всички са някак съвършени.

Обожавам всякакви декорации с тях. Универсални са и има толкова видовед и цветове.

Кактусите са отгледани от баба ми. Нищо специално не ги е правила,само ги държи на един вълшебен прозорец. Всички цветя отгледани там цъфтят. Наистина е вълшебен. Прозорец на стара мъничка къща,дървен,боядисан в бяло. Покрай него минават много коли и хора.Всички те се заглеждат по цъфналите цветя и не рядко някоя жена дори звъни на вратата на баба ми за да и поиска клонче от цветето.

Всеки иска да има у дома си мъничко красота. Цъфнала,цветна красота!

Лесно е ,не се плашете! Вземете си първо някое мъничко цветененце. Нека да е някое с по дебели листа от вид,който е подобен на кактус. С него няма да има опасност да го загубите ако изпуснете поливане. Ако ви хареса и цветето оцелее няколко месеца давайте смело напред. Купете си друго по голямо и не от вид подобен на кактус. А само да споделите на приятелите си и при следващия празник в удома ви ще има няколко нови саксии.

2304201105130042011074

Възглавнички

Ще го наглася този блог.Само да му хвана цаката.

Сега искам да ви споделя за възглавничките.

Могат да бъдат :

  • Малки или големи. Масовите дивани,които се предлагат имат големи възглавници за подлакътници и облегалки. може да им направите калъфи според вашия вкус,които ще помогнат за да ги обедините с общия дизайн. Свалящите се калъфи са удобни и за подръжката – могат да се перат. Може да ги смените с друг цвят,когато ви омръзнат или да имате летен и зимен вариант. А малките ,ах малките сладки въглавнички. Могат да ся ярки и да бъдат цветния акцент на вашата стая.
  • Многоцветни или едноцветни. Зависи колко сте смели и също така зависи от другите мебели/завеси/килим.Ако имате килим и диван с различни цветове,може да изберете така въглавничките ,че да имат и от двата цвята.Така всичко ще изглежда ,като една обща идея.
  • Животинки/Цветя/Играчки. Сладки възглавнички,подходящи за детска стая или спалня.Забавни – имат уши и очи или пък листенца на цвете.Релефни са и се чудите играчка ли са или възглавничка и ще ги гушнете.sun 3sun 6sun 11sun 5

Добре дошли! Welcome! Hello world!

Дизайн- най общо казано това съчетание между цветове и форми.

Не претендирам да съм професионалист. Със сигурност има някакви правила ,които не знам.

Искам да ми е красиво  и цветно и смятам да ви покажа каква е моята идея за това.