Неделя сутрин

in_fairy

Ще си помечтая малко. Слушайки една стара песен на Д2. А може и да сънувам гората.

Сутринта ми почна скандално рано. Едно малко човече скочи върху мен. Обичам го ,но това си беше огромно престъпление спрямо моя организъм. През нощта поне два пъти бях нападната по същият начин.

Неделя сутрин 06:00 – кошмар. След безуспешните опити да постигна мир за още поне 1 час се предадох. Отидох в кухнята да се успокоя с месеното на хлебчета, бях последвана, дърпана за крачола и за каквото ме докопаха. Използва дори стол за да скочи от подходящата височина върху мен. Бях спасена от баба му. Въпреки досадното съжителство с бабата, понякога се откриват и ползи от това.

До към 10:00 на вън беше толкова тъмно, че сърцето ми продължаваше да плаче за леглото. Точно когато слънцето проби малко облаците бях спасена и оставен с музиката и лаптопа. Таз затова си изливам душата тук.

Липсва ми гората. Тихата самотна гора. Като дете често беряхме гъби сърнели със семейството ми. За поне 2- 3 часа обиколки не срещахме никаква следа от човешко присъствие въпреки ,че бяхме не далеч от родното село на дядо ми. Намерих си истински еленски рога ,гущери скачаха в краката ни. Чувахме грухтенето на глиган.

Сега опитите ми с разходки на Витоша ,Рилските езера ,Боровец не са толкова зареждащи за мен. На всякъде се срещат досадно много хора, боклуци и всякакви следи от човешко присъствие. Опитах се един път и да се разходя в онази гора , в която като дете беряхме гъби. Дори взех 6- месечното бебе с нас и се върнах на бегом обратно в селото. Гората беше превзета от досадни малки мухи. Много мухи и на всякъде ,ние постоянно трябваше да махаме с ръце пред главата си а аз и пред бебето, защото не можеше да се защитава само.

След ,като така упорито мечтая съм сигурна, че в близките години отново ще открия спокойствието на природата и ще намеря нашето семейно местенце където ще и се радваме.

Advertisements

Сутринта беше студена и дъждовна. Задръстване още в 07:15.

Но след, като си хванах такси и пристигнах преди всички в офиса това нямаше никакво значение. Обичам тишината на празният офис. Колегите пристигаха един по един със закъснение. Беше гадна сутрин на вън. Прекарах целият ден засмукана от терминологиите на Excel/Power view и други подобни професионални работи. Беше полезно ,но към 16:00 се отказах ,бях решила че съм се справила много добре със задачите и няма нужда да правя последната. Разхвърлих два три ексел-а по мейла.

Забравих да спомена –  цял ден работих с лявата ръка с настолният компютър с задачите от обучението, а с дясната с лаптопа и служебните задачи. Не знаех за този свой талант! Установих ,че когато си притиснат и от теб се иска да се справяш с повече неща едновременно, точно тогава можеш да развиеш мозъка си малко повече. Т.е. ако живеете в спокойна и безгрижна среда ще затъпеете. Не мислите ли?

Та за кактусите. Мисля си от два дни за отглеждането на кактуси от малки семенца. Оказа се ,че за да се случи това ти трябва необичайната смес от обикновен стиропор и дървени въглища. Или измит речен пясък ,но това е твърде прозаично. Друго си да забъркаш подобна магическа смес да хвърлиш две три заклинания и да изникне кактус. Ако се получи ще ви се похваля. Даже може и снимки да направя.

Семената поръчах от китайски сайт а ценните съвети намерих в български блог за цветарство. Мъжа ми се е заел да търси така ценните компоненти – стиропор + дървени въглища.