Сутринта беше студена и дъждовна. Задръстване още в 07:15.

Но след, като си хванах такси и пристигнах преди всички в офиса това нямаше никакво значение. Обичам тишината на празният офис. Колегите пристигаха един по един със закъснение. Беше гадна сутрин на вън. Прекарах целият ден засмукана от терминологиите на Excel/Power view и други подобни професионални работи. Беше полезно ,но към 16:00 се отказах ,бях решила че съм се справила много добре със задачите и няма нужда да правя последната. Разхвърлих два три ексел-а по мейла.

Забравих да спомена –  цял ден работих с лявата ръка с настолният компютър с задачите от обучението, а с дясната с лаптопа и служебните задачи. Не знаех за този свой талант! Установих ,че когато си притиснат и от теб се иска да се справяш с повече неща едновременно, точно тогава можеш да развиеш мозъка си малко повече. Т.е. ако живеете в спокойна и безгрижна среда ще затъпеете. Не мислите ли?

Та за кактусите. Мисля си от два дни за отглеждането на кактуси от малки семенца. Оказа се ,че за да се случи това ти трябва необичайната смес от обикновен стиропор и дървени въглища. Или измит речен пясък ,но това е твърде прозаично. Друго си да забъркаш подобна магическа смес да хвърлиш две три заклинания и да изникне кактус. Ако се получи ще ви се похваля. Даже може и снимки да направя.

Семената поръчах от китайски сайт а ценните съвети намерих в български блог за цветарство. Мъжа ми се е заел да търси така ценните компоненти – стиропор + дървени въглища.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s