Рецепта за лютеница днес на 35 години.

Вече нито семейството ни е толкова задружно нито градината толкова голяма.

Аз подхождам към готвенето с вдъхновение от продуктите ,които са ми пред погледа. Така беше и с този по скоро опит за лютеница. Първо реших ,че ще правя чушки с доматен сос и изпекох 10-тина чушки във фурната. Никак не бяха ароматни ,като тези от детството ми ,но можеха да се обелят ,което беше целта. През това време мъжа ми се вайкаше ,че касетката домати ще отиде зян преди да успеем да ги изядем.

Увлечена от неговото мрънкане и белейки доматите за соса ,сложих най-голямата тенджера на котлона и реших да я напълня поне до половината – около 3-4 литра. Погледнах и в хладилника и там имаше около половин кило моркови. Морковите ги сварих за около 20 мин нарязани на едри парчета. Липсваха ми само няколко патладжана. Вие задължително се снабдете с поне 2 прилични патладжана, ако са по малко може и 3 и ги изпечете добре.

Всичко готово беше пюрирано на части с обикновен пасатор. Възможно е морковите малко да го оцветят в оранжево ,ако не е метален. След ,като доматения сос беше се смалил с поне 1/3 от обема си подправен с малко сол, добавих и всичко останало. Трябваше да включа и съпруга ми да помага с бъркането. Беше много щастлив и ми донесе и буркани от мазето.

След около 5 мин ви съветвам да опитате на вкус. Нуждае се от 2- 3 лъжици захар и между 60- 100мл. слънчогледово олио. Захарта се слага след всички зеленчуци ,защото моркова и чушките имат собствена сладост. Също така ако я сложите по рано може да почне да загаря на дъното на тавата и ще трябва да бъркате доста.

Пригответе си поне 5 буркана от някой купешки сос за спагети например. Те са между 350 – 400 мл. Може да направите ,като мен – да налеете горещата лютеница в бурканите и да ги затворите и обърнете.

Смятам да ги консумирам в следващия месец и ги прибрах в хладилника. Ако искате да са по трайни мисля, че трябва да сварите готовите буркани за около 10 мин. Нямам точен спомен как завършваше пълненето на лютеницата в девството ми. След ,като си бяхме похапнали филийките с божествената готова лютеница май си полягвахме по колите и чакахме прибирането в къщи.

Advertisements

Рецепта за лютеница

Как правихме лютеницата преди вече 20 години и как я направих днес.

Ще започна с лютеницата ,когато бях на 15 години и правенето и с шеф готвача на семейството – Баба.

Всички налични зеленчуци се събираха от двора, а от семейството всички снахи ,зетьове ,внуци. Бяхме 4 деца ,тичахме , криехме се един от друг и успявахме да се скараме за колелата , въпреки че бяха 2 бр. точно колкото желаещите да ги карат. Никой не ни караше да правим нищо , по собствено желание помагахме със събирането на картофите например или хапвахме краставичката, която ни се е изпречкала пред погледа.

Всички лехи бяха пълни с цветове ,седмици преди това се мислеше за това колко домати, чушки, патладжани и моркови ще разполагаме. Плодовете се беряха внимателно и не ни даваха да късаме сами нищо. Само дядо и баба знаеха кои чушки са за семе и на кои им е дошъл реда да скочат в щайгата.

Най ценното качество на селския живот тогава – споделянето. Не споделянето на снимки от Гърция и от кръчма в Родопите ,което ще познават нашите деца. Споделянето на кой каквото има ,всеки питаше комшията дали ще му стигнат доматите ,предлагаше от своите зеленчуци . Така беше и при правенето на компоти – всеки споделяше с друг своята реколта.

Пропорциите и необходимите продукти – само Баба ги знаеше. Само тя правеше преценка, тази година колко буркана ще „сложим“ и освен лютеница какво друго ще сътвори скромната ни консервена фабрика. Дядо събираше на едно място всичко вече обрано – богатство от червени пиперки, домати , син патладжан и даваше отчет на Баба какво още има по лехите. Баба след кратък размисъл и може би сметки наум ,казваше дали ще стигне или се нуждаем от още зарзават(знаете ли тази дума?). Ако комшиите имаха какво да споделят от нужното взимахме от тях, а ако годината беше трудна за селото и не достигаха домати например татко беше пращан на пазара. И след ,като вече имахме всичко нужно почвахме.

Етап 1 : Доматен сос . Червено ,кадифено и леко кисело. Един от любимите ми цветове. Рано сутрин мелачките за домати бяха здраво инсталирани на масата под навеса. Важно е да имате навес ,защото по това време на годината не е изключено да вали цял ден. А тези неща никога не се случваха вътре в къщата. Всичко се случваше в двора, задължително до чешма. Масата беше добре нивелирана ,за да не са наклонени тавите за събиране на сока. Това е много важно. Колкото повече мелачки има инсталирани толкова по бързо ще стане готова основата на лютеницата. Тук пак споделяхме с комшиите, мелачки, чушкопеци и всякакви други ценни приспособления. Тъй ,като тези специални мелачки бяха относително безопасни за техни оператори бяха назначени децата. Дори се карахме ,кой да върти и често се чуваше „Дай на мен! „. Нали знаете ,ако ви разрешат тази важна работа значи сте „голям“ ,а всяко дете иска да е „голямо“. И така след ,като доматите бяха превърнати в гладък сок без семки и люспи ,това беше първото което се слагаше в голямата тава(ако може така да се нарече големия казан). В началото нямаше нужда от непрестанно бъркане така че помощниците бяха свободни за друга дейност.

Етап 2: Печени чушки/пиперки и патладжани. Обожавах да пека пиперки. Миризмата ме опиваше а сърцето ми беше сгрято. Може би от котешката ми природа ,но обичах как огъня сгрява бузите ми докато съм наведена и ловко обръщам пиперка след пиперка. Пекла съм и пиперки на няколко чушкопека едновременно ,беше като жонглиране и много се забавлявах. Когато пораснах достатъчно аз се справях сама със всичките сладки пиперки. Досадната част беше беленето на всичките тия пиперки и патладжани. Трябваше да са чисти от семки и люспи. Всички се включваха в тази задача. Някъде между другото в нашата рецепта се появяваха и няколко сварени моркова. Придаваха плътности и сладост и със сигурност бяха много полезни за децата.

Етап 3: Магията на варенето. Тази магия я владееше само баба. Тя знаеше колко сол, захар и олио трябва да се сложи. Тя знаеше колко трябва да е силен огъня и ръководеше бъркането. Не усещах кога е станало тъмно и умората ме е нападнала. Светлината на огъня ни привличаше и хипнотизираше. Миризмата почваше да омайва всички и пръсналите се деца се събираха с филийка около казана. На най-големите беше оказвана и честта да побъркат малко ,когато огънят беше вече слаб.

Ах колко сладко и ароматно беше , неустоимо. Помня добре ароматите – плътни ,натурални ,сякаш пиперки и домати се носеха във въздуха и гъделичкаха носа ти.

За лютеницата днес в следващата публикация.