Как правихме лютеницата преди вече 20 години и как я направих днес.

Ще започна с лютеницата ,когато бях на 15 години и правенето и с шеф готвача на семейството – Баба.

Всички налични зеленчуци се събираха от двора, а от семейството всички снахи ,зетьове ,внуци. Бяхме 4 деца ,тичахме , криехме се един от друг и успявахме да се скараме за колелата , въпреки че бяха 2 бр. точно колкото желаещите да ги карат. Никой не ни караше да правим нищо , по собствено желание помагахме със събирането на картофите например или хапвахме краставичката, която ни се е изпречкала пред погледа.

Всички лехи бяха пълни с цветове ,седмици преди това се мислеше за това колко домати, чушки, патладжани и моркови ще разполагаме. Плодовете се беряха внимателно и не ни даваха да късаме сами нищо. Само дядо и баба знаеха кои чушки са за семе и на кои им е дошъл реда да скочат в щайгата.

Най ценното качество на селския живот тогава – споделянето. Не споделянето на снимки от Гърция и от кръчма в Родопите ,което ще познават нашите деца. Споделянето на кой каквото има ,всеки питаше комшията дали ще му стигнат доматите ,предлагаше от своите зеленчуци . Така беше и при правенето на компоти – всеки споделяше с друг своята реколта.

Пропорциите и необходимите продукти – само Баба ги знаеше. Само тя правеше преценка, тази година колко буркана ще „сложим“ и освен лютеница какво друго ще сътвори скромната ни консервена фабрика. Дядо събираше на едно място всичко вече обрано – богатство от червени пиперки, домати , син патладжан и даваше отчет на Баба какво още има по лехите. Баба след кратък размисъл и може би сметки наум ,казваше дали ще стигне или се нуждаем от още зарзават(знаете ли тази дума?). Ако комшиите имаха какво да споделят от нужното взимахме от тях, а ако годината беше трудна за селото и не достигаха домати например татко беше пращан на пазара. И след ,като вече имахме всичко нужно почвахме.

Етап 1 : Доматен сос . Червено ,кадифено и леко кисело. Един от любимите ми цветове. Рано сутрин мелачките за домати бяха здраво инсталирани на масата под навеса. Важно е да имате навес ,защото по това време на годината не е изключено да вали цял ден. А тези неща никога не се случваха вътре в къщата. Всичко се случваше в двора, задължително до чешма. Масата беше добре нивелирана ,за да не са наклонени тавите за събиране на сока. Това е много важно. Колкото повече мелачки има инсталирани толкова по бързо ще стане готова основата на лютеницата. Тук пак споделяхме с комшиите, мелачки, чушкопеци и всякакви други ценни приспособления. Тъй ,като тези специални мелачки бяха относително безопасни за техни оператори бяха назначени децата. Дори се карахме ,кой да върти и често се чуваше „Дай на мен! „. Нали знаете ,ако ви разрешат тази важна работа значи сте „голям“ ,а всяко дете иска да е „голямо“. И така след ,като доматите бяха превърнати в гладък сок без семки и люспи ,това беше първото което се слагаше в голямата тава(ако може така да се нарече големия казан). В началото нямаше нужда от непрестанно бъркане така че помощниците бяха свободни за друга дейност.

Етап 2: Печени чушки/пиперки и патладжани. Обожавах да пека пиперки. Миризмата ме опиваше а сърцето ми беше сгрято. Може би от котешката ми природа ,но обичах как огъня сгрява бузите ми докато съм наведена и ловко обръщам пиперка след пиперка. Пекла съм и пиперки на няколко чушкопека едновременно ,беше като жонглиране и много се забавлявах. Когато пораснах достатъчно аз се справях сама със всичките сладки пиперки. Досадната част беше беленето на всичките тия пиперки и патладжани. Трябваше да са чисти от семки и люспи. Всички се включваха в тази задача. Някъде между другото в нашата рецепта се появяваха и няколко сварени моркова. Придаваха плътности и сладост и със сигурност бяха много полезни за децата.

Етап 3: Магията на варенето. Тази магия я владееше само баба. Тя знаеше колко сол, захар и олио трябва да се сложи. Тя знаеше колко трябва да е силен огъня и ръководеше бъркането. Не усещах кога е станало тъмно и умората ме е нападнала. Светлината на огъня ни привличаше и хипнотизираше. Миризмата почваше да омайва всички и пръсналите се деца се събираха с филийка около казана. На най-големите беше оказвана и честта да побъркат малко ,когато огънят беше вече слаб.

Ах колко сладко и ароматно беше , неустоимо. Помня добре ароматите – плътни ,натурални ,сякаш пиперки и домати се носеха във въздуха и гъделичкаха носа ти.

За лютеницата днес в следващата публикация.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s